22 Ноември 2018
1 EUR = 1.9558 BGN
1 USD = 1.6721 BGN
1 GBP = 2.1985 BGN
ОБЩЕСТВО
15.06.2013 10:39

Коментари 1 / Видяна 2885

Архивите за Тиквешкото въстание проговарят

От няколко години насам архивите проговарят за едно малко известно въстание на българското население в Македония. То избухва на 15 юни 1913 година и е защитна реакция на хората срещу нечуваните жестокости, буквалния геноцид на сръбската войска и паравоенни структури срещу българите. Въстанието е организирано от ВМРО в три населени места – Неготино, Кавадарци и село Ваташа, които се намират в средната част на днешната република Македония. Район известен още като Тиквешията, а въстанието остава в историята като Тиквешкото въстание.

ЗВЕРСТВА

Още в края на декември 1912 година сръбски военни части се настаняват във Вардарската част на Македония и с нечувани зверства започват да сърбизират българското население. Сръбския комендант събира една вечер първенците на град Кавадарци и в прав текст им казва, че разпуска общинското управление и той самият започва да управлява града:“Вие сте стари сърби, българите ви асимилираха, но сега вече ние сме тук и вие ще станете пак сърби. Ако не изпълнявате моите заповеди ще ви избия всички.”

   Изгонени са всички български свещеници и учители и на тяхно място се поставят сърби. Тези, които искали да останат трябвало да заминат за Белград и да се явят на изпит по сръбски език. Свещникът Григорий Лазаров е пребит на гарата в Криволак, само защото чакал да пристигне владиката българин. Къщата му е съборена до основи. Младежът Александър Видов е разстрелян от упор, само защото казал, че не е сърбин, а българин. Младата булка Мария Нанева е изнасилена от сръбския поручик Милан Керкович само един ден след сватбата й пред очите на мъжа и свекъра й.

ПОДГОТОВКА

   Централният комитет на ВМОРО изпраща в Кавадарци члена си Петър Чаулев, който провежда тайно събрание в дома на Йовче Шкартов, бащата на Михаил Шкартов, на което е решено незабавно да започне подготовка за въстание. През април и май 1913 г. ВМОРО е готова да вдигне въстание в Тиквешко срещу сръбските окупационни части. Избран е революционен щаб, в който влизат Михаил Шкартов, Лазар Банянски, Христо Михов, Коце Сеизов, Атанас Мурджев, Тодор Камчев, Пано Измирлиев,Мело Янев, Тодор Мицев, Глигор Линин, Евтим Монев, Дончо Лазаров, Васил Саздов, Димитър Пинджуров, Атанас Божков, Трайчо Трушията, Гошо Голев, Йованче Шошев, Милан Атанасов и Милан Ацев.

   До няколко дни се очаквало да избухне Втората Балканска война и щабът на въстанието взимат решението щом българската войска тръгне към Щип, Радовиш и Струмица четите и милициите на ВМРО да нападнат веднага сръбските войски, окопали се по десния бряг на Вардар.

ВЪСТАНИЕТО

   На 15 юни 1913 г. обаче четата на Дончо Лазаров е открита в село Ваташа и започва сражение. Заедно с четата на Шкартов нападат сръбските войски в Неготино и още същия ден ги прогонват. В селището се установява българско управление. Сръбските власти изпращат войски и турски чети от околните села, но всички техни напъни са отблъснати. От Неготино българските въстаници настъпват към Кавадарци, където сърбите успяват да арестуват множество легални дейци на ВМОРО. Избухналото въстание хвърля в тревога сръбското върховно военно командване, което изпраща още войски. На 19 юни обаче те са разбити и отстъпват към Велес. Кавадарци е освободен, като над града се развяват български знамена. На 20 юни на тържествено събрание е избрано българско управление, съставено от 12 души от града и околията.

   Около 30 000 сръбска войска, начело с войводите Василие Търбич и ренегата Йован Бабунски настъпва на 20 юни към Кавадарци. Въстаниците са подкрепени от пристигналите на 22 юни чети на Христо Чернопеев, Петър Чаулев и Васил Чекаларов. Сръбската армия започва да изгаря масово българските села, като селяните бягат към Кавадарци. Въстаниците водят ожесточени сражения при височините на село Паликура и от река Черна до река Луда Мара. На 23 юни Щабът на въстанието отправя апел до българското главно командване да изпрати помощ. Но получава заповед четите да се оттеглят, тъй като българската армия отстъпва на изток. На 24 юни въстаниците напускат организирано позициите си и сръбските войски влизат в Кавадарци. Цялото население и всички бежанци от околните села бягат към планините. По улиците на града се водят боеве през цялата нощ срещу 25 юни. Рано сутринта и четите и милицията на ВМОРО се оттеглят в планината. Градът е разграбен и опожарен. 60 къщи и дюкана са изгорени, а заловените 24 души са разстреляни на място. Неготино пострадва по-силно - от 800 къщи и дюкяни са изгорени 750. Сръбските комендант на Кавадарци подлъгва мирното население на се завърне по домовете си с обещанието, че няма да го закача, но започват зверски изтезания над завърналите се. 150 души са завързани на колове, държани 30 часа без вода и накрая избити и оставени непогребани. На 12 юли, Петровден всички жители на Кавадарци са принудени да присъстват на молебен за крал Петър I, като окръжният управител заявява, че „тук в Сърбия може да живее само оня, който е прави сърбин“. На 20 юли всички граждани отново са събрани и обградени от войска, жандармерия и сръбски четници. Окръжният управител заявява, че населението на Кавадарци е от памтивека сръбско, и кара гражданите да гласуват декларация, с която се отказват от българската си народност и се обявяват за сърби. Общо жертвите в Кавадарци са 363 души, в Неготино - 230, а във Ваташа – 40 души. 2700 души са арестувани, инквизирани и затворени. По данни на Карнегиевата комисия броят на жертвите на Тиквешкото въстание е над 1000 души.

 

ЗНАМЕТО

   В горната част на знамето на тиквешките въстаници имало надпис Тиквешки революционерен окръг. Под него пишело „Свобода или смърт“. В центъра му имало жена, която държи развято българско знаме и е стъпила с единия крак върху тялото на убит турски войник със захвърлен фес. Знамето е правено от учителки от Кавадарци под ръководството на Пане Иванов, учител в Кавадарци, който е роден в Кюстендил. Знамето е било поставено на зданието на Общината в Кавадарци, но след потушаването на въстанието Василе Търбич го сваля и отнася в Белград.  Знамето изгаря при немските бомбардировки на Белград през 1941 година.

БАБА НАЦА ПИНДЖУРОВА

 

Геройски се държи пред сръбските си мъчители баба Наца Пинджурова от село Ваташа, първата жена, член ВМРО от Тиквешко. Нейният син Димитър Пинджуров бил помощник-войвода на чета. Сръпският майор Джурович вързал възрастната жена за стълб и започнал да я налага с камшик. Искал да признае къде е синът й. Тя погледнала майчински мъчителят си и му казала: “А бре синко, аз не знам къде е, ама и да знам, прилега ли на майка да си предаде сина на душманите.” Тогава сърбинът поискал да му дадат нагорещено желязо и го допирал нееднократно в стъпалата на старата беззащитна жена. Баба Наца загубила съзнание и сърбите я оставили на двора, мислейки, че вече е мъртва.Когато си заминали комшиите й се притекли на помощ, внесли я в къщата и дълго време лекували раните й.

Автор: Румен Жерев, E79 News
Тагове:

Коментари:

Априлъ1876, 23.02.2014 22:37

СЪРБЕ НА ВЪРБЕ

1

За да напишете коментар влезте в пълната версия на сайта